Златната кула

— Разбирам и благодаря — каза Кал, — но има още нещо. Искам да промените политиката си за Погълнатите.

— Не говориш сериозно! — каза Майстор Норт.

— Напълно сериозен съм — рече Кал. — Ако те ни помогнат да победим Алекс сега, ще трябва да получат справедливо отношение. Не да се отнасят с тях като с престъпници и чудовища.

— Повечето си живеят кротко — внезапно се обади Джаспър. — Никой не казва, че не бива да арестувате Погълнат, сторил нещо лошо, но е грешно да ги възприемате като злодеи, без да им давате шанс.

— Това е заради сестра ти — присви очи Грейвс, — нали, Тамара?

— Раван е добър пример — потвърди момичето. — Тя никога не е правила нещо лошо.

Джаспър изкашля подобие на думи, които прозвучаха като „бягство от затвора“. Никой не му обърна внимание.

— Тя помогна да победим Майстор Джоузеф — каза Тамара — и за награда я преследват.

— Защото е опасна — каза Грейвс.

— Много неща са опасни — тихо каза госпожа Раджави. Мъжът й я погледна, все едно иска да й каже нещо, но тя гледаше право напред.

Тамара продължи:

— Асамблеята може да реши, че съм пристрастна, но бих искала да кажа, че срещите с Раван ми разкриха, че макар Погълнатите да се променят, те не стават елементали. Трябва да се отнасяме с тях по-добре и ще си спечелим отлични съюзници.

— Това е много необичайно — прокашля се Грейвс.

Кал зачака. Не искаше да отстъпва повече.

— Ще обсъдим проблемите и ще ви информираме за решението си — каза леко пораженски Грейвс, — а сега искаме да ви пожелаем късмет. Готови сме да помогнем, щом Алекс бъде… изтръгнат. Ще бъдем там, готови с щитове, за да сме сигурни, че той няма да извика още същества на Хаоса. Ще бъдем свидетели на смелостта ви.

„Но няма да помогнете“ — помисли си Кал, а на глас каза:

— Ами благодаря, страхотно. Като приключим, ще се върнем и ще обсъдим каква награда искаме.

— Награда? — заекна Грейвс. — Каква награда?

— Ще ви съобщим — обеща Кал и се ухили към Джаспър. Ако успееха, освобождаването на бащата на Джаспър от затвора щеше да е фасулска работа.

Напуснаха Асамблеята заедно. Докато излизаха, Кал дочу как разпитват Майстор Руфъс и се почувства леко гузен. Но не беше време за терзания.

— Какво стана всъщност? — попита Гуенда.

— Какво имаш предвид? — невинно рече Кал.

— Наистина ли смяташ, че Алекс е контролиран от друг човек?

Тя го погледна по начина, по който гледаш някого с убеждението, че може да разбереш дали те лъже. А Кал се надяваше това да не е вярно.

— Може би — каза той.

— Хубаво, не ми отговаряй. Връщам се в стаята си. Джаспър, идвай.

И Гуенда сърдито се отдалечи. Джаспър изненадващо я последва без коментар.

Тамара въздъхна. Изглеждаше гузна.

Знаете, че още не сте направили нищо, нали? — каза Аарън в главата на Кал.

Какво имаш предвид? — попита Кал.

Няма да ти хареса, но има още един човек, когото трябва да навиете.

Кал имаше лошото предчувствие, че вече знае отговора.

Анастасия Таркуин. Трябва да я убедите да потвърди историята ви, а тя няма да го направи.

Кал обясни на Тамара проблема с Анастасия Таркуин и че според Аарън трябва да се свържат с нея.

— Но аз дори не знам как да направя това! — добави той.

— Можем да й се обадим по торнадо телефона — каза Тамара.

— Така няма да стане! — отвърна Кал. — Алекс вероятно я тормози по някакъв начин. Не мисля, че й е възможно да си говори по телефона.

— Ако е така, ще пробваме нещо друго.

Тамара се обърна и се отправи към кабинета на Руфъс.

Не искам да говоря с нея — помисли си Кал. — Никога не знам какво да й кажа.

Чуй ме — успокои го Аарън. — Бил съм известно време в сиропиталище. Знам как да говоря с хора, които искат да им викаш „мамо“.

Кал не можеше да възрази на това. Последва Тамара до кабинета на Руфъс по път, който ги преведе покрай подземна река. Спомни си първия път, когато той, Тамара и Аарън бяха пътували заедно през нея. Бяха на лодка с Руфъс и гледаха в почуда как той призовава водни елементали, които да бутат лодката. Кал си спомни как смехът на Тамара и Аарън отекваше по стените на пещерата.

Водата си спомня какви сме били… — обади се Аарън.

Кал изсумтя. Стигнаха до кабинета на Майстор Руфъс и Тамара отвори вратата. Торнадо телефонът бе на бюрото на Руфъс и за пръв път Кал забеляза снимката до него. На нея Руфъс беше прегърнал мъж със златни рамки на очилата. Изглеждаше симпатичен човек, може би собственик на книжарница или киносалон. Кал се запита как ли ще се почувства, когато разбере, че е омъжен за таен магьосник нинджа.

Тамара опря ръка на стъклото, зад което се вихреше торнадо телефонът.

— Анастасия Таркуин — каза тя.