Златната кула

— А сега готов ли си? — попита с копнеж Анастасия.

— Предполагам — отвърна Кал. — Нападнаха ни вълци и спомените просто се върнаха сами. Видях се как вървя напред-назад пред гроба на Джерико.

Кажи й, че си видял и нея — бързо вметна Аарън.

— Успях да видя и теб, мамо — каза Кал. — Разбрах колко си ме обичала. Колко си се притеснявала за мен.

Лицето на Анастасия се изкриви. Внимателно поставеният грим се размаза от сълзите, които потекоха по бузите й.

Кажи й, че вината не е нейна.

— Нищо от случилото се с мен не е по твоя вина — повтори Кал.

— О, Кон! — изхлипа тя и се хвърли към него.

Прегърна го силно. Кал заби пети в меката пръст, за да не бъде съборен. Беше висок колкото Анастасия, обаче тя имаше силата на истерията в себе си.

— Но сега отново имам нужда от помощта ти — каза Кал.

Много бързаш, бъди мил!

— Моля те — добави Кал, — става дума за Алекс.

Анастасия се отдръпна от него объркана.

— Знам, че той е много ядосан — каза тя. — Обвинява теб, а не бива. Не разбира как си забравил. Сигурна съм, че щом му обясниш…

Кал сподави насмешката. Да се обяснява на Алекс!

— Няма да мога да го направя — каза той. — Магистериумът е нагласил нещата така, че двамата с Алекс да се сбием. Искат от мен да го убия.

— Варвари! — потъмня лицето на Анастасия. — Да изправят брат срещу брата…

Не може да мисли за нас като за братя! — възмути се Кал.

Не бива да й противоречиш — вразуми го Аарън. — Накарай я да разбере опасността. И двамата с Алекс може да умрете.

— Знаеш колко съм силен — каза Кал, като опита да я погледне по начина, по който вероятно Константин би го направил. — Ако двамата с Алекс влезем в битка, ще се убием взаимно.

— Но той е Погълнат от Хаоса! — със страх го погледна тя.

— Не мисля, че някой от нас ще оцелее. Затова се нуждая от помощта ти.

— Можем да избягаме — предложи Анастасия. — И тримата. Да живеем заедно. Аз и двамата ми синове.

Очите й се насълзиха.

— Не и докато Алекс е Погълнат от Хаоса — каза Кал. — Това е болест, която трябва да излекувам. Докато Хаосът го яде отвътре, той ще ме мрази. Един ден ще намрази и теб.

— Погълнатите не може да бъдат излекувани! — възрази Анастасия.

— Може. — Кал опита да излъчва увереност и спокойствие, докато Аарън му говореше тихо. — Всичко съм измислил. Магистериумът иска да се срещнем в битка, а аз знам как да извлека Хаоса от него. Щом това се случи, той ще се оправи — но само ако им кажеш, че Алекс е извършил всичките си престъпления по твоя воля.

— По моя воля? — отдръпна се тя. — Но с какво ще помогне това?

— Те вече мислят така.

Не й казвай, че ти си им пуснал тази муха в главите.

Кал не му обърна внимание.

— Не трябва да мислят, че вината е в него, иначе ще го намерят и на Луната само и само да го убият. Ти обаче можеш да поемеш вината и да се измъкнеш.

Кажи й, че не е вина. Кажи й, че ще бъде героиня. Мнозина ще сметнат, че е постъпила правилно.

Кал си пое дълбоко дъх.

— Много хора не са съгласни с начина, по който светът на маговете взема решенията си — каза той. — Избиват Макарите в Европа, затварят Погълнатите като животни. Съсипаха Константин от обвинения, когато той… когато аз опитвах да сложа край на смъртта и страданията.

Анастасия кимна, без да го изпуска от поглед. Кал чувстваше, че изнася най-важната реч в живота си.

— Сигурен съм, че ако тропнеш по масата и проговориш, мнозина ще ти симпатизират — каза Кал — и можеш да избягаш с въздушния си елементал. Нека бъде наоколо.

Поговори й за бъдещето — каза Аарън.

— Магистериумът ще помилва Алекс и тогава ще дойдем при теб, за да изоставим света на маговете завинаги. Ще прекараме целия си живот на път.

Помисли си за почти същите думи, които бе изрекъл Алистър, умолявайки го да напусне Магистериума.

— Така ще бъдем заедно.

Сивите очи на Анастасия заблестяха.

— Много добре — каза бавно тя, — но трябва да ми опишеш как точно ще протече този план.

Глава петнадесета

Кал се чувстваше гузен, докато вървеше нагоре по хълма. Когато видя Тамара на върха, изражението му бе мрачно.

— Не се ли получи? — попита тя.

— Получи се — каза той. — Просто си мислех, че може би разбирам защо хората се боят от маговете на Хаоса. Може би са прави.

— Не е честно, че трябва да вършиш всичко това само защото си Макар. — Тамара постави ръка върху рамото му. — Не беше честно с Аарън, не е честно и с теб. Ние сме още деца. Може би не както когато дойдохме в Магистериума, но все пак сме твърде млади, за да носим отговорността за толкова много други хора. Мисля, че се справяш блестящо.

— Щом ти смяташ така, тогава е вярно — каза Кал.

Тамара го хвана за ръка и не го пусна по целия път обратно до Портата на Мисиите. Когато минаха през нея, Джаспър и Гуенда ги чакаха с гробовни физиономии.