Златната кула

— Но той вече не е обсебен вълк — каза Кал. — Не е честно да го взимам.

— Не е ли по-добре — каза Руфъс, — че иска да те придружи, защото те обича и е верен на теб, а не на Хаоса? Той е твоят вълк. Спечелил си е правото да върви редом с теб.

Така излязоха от Портата на Мисиите като група от шестима — Майстор Руфъс, Тамара, Гуенда, Джаспър и Кал, а Пакостник вървеше най-отзад.

Кал видя Кимия веднага. Чакаше с господин и госпожа Раджави, бяха се сгушили заедно в малка семейна група. Всички гледаха притеснено към Алистър, който се рееше до група магове от Асамблеята — близо, но не прекалено.

Предвид случилото се с Раван, Кал чувстваше, че не бива да обвинява Раджави, задето гледат баща му уплашено. Сигурно всички Погълнати ги ужасяваха.

Въпреки това ги обвиняваше.

Тамара веднага се откъсна от групата и изтича към семейството си, докато Кал и останалите се отправиха към Алистър и маговете. Пакостник и Кал поздравиха Алистър, който разроши косата на Кал с въздушна ръка, като размърда кичурите, без да ги докосва наистина. Пакостник започна да души Алистър и се разлая разтревожен, когато мина през краката му. Около тях се бяха събрали още магове от Асамблеята, които се консултираха с други магове, непознати за Кал. Те обясняваха нещо за кулата. Очевидно наистина я бяха построили с телевизионни стаи и множество спални, но бяха използвали същите омагьосани материали, които използваха за Паноптикона. За Алекс щеше да е много по-трудно да призовава същества на Хаоса вътре — а те планираха да запечатат входа веднага щом Кал и приятелите му влязат.

Щяха да могат и да виждат какво става през тези материали и ако е възможно да помагат на Кал.

— Макар че това би позволило на Алекс Страйк да призове още елементали на Хаоса — вметна Грейвс.

Кажи му, че нямаме нужда от помощ — каза Аарън. — Хората обичат да им казват такива неща.

Но какво ще стане, ако ни потрябва помощ? — поиска да знае Кал.

Просто го кажи — отвърна Аарън. — Той не би помогнал, каквото и да му кажеш. Но ще реши, че си смел, и ще те хареса повече.

Понякога Аарън можеше да е малко страшен.

Даже много.

— Ще се справя с Алекс — каза Кал.

Грейвс изглеждаше облекчен. Преди да е дал още някое празно обещание, Кал се насочи към Тамара, която се сбогуваше със семейството си.

— Казах на всички колко съжалявам — обясняваше Кимия. — Нямах представа колко злобен е Алекс. Мислех, че ще е забавно да имаме наша собствена организация. Алекс ми каза, че от Асамблеята са излъгали всички, че Константин всъщност е умрял отдавна и просто искат останалите магове да се боят от тях. И когато осъзнах, че това е вярно и че Константин наистина е загинал, повярвах и в останалото. Не ми е и хрумвало, че ще нарани Аарън. Ако го знаех… всичко щеше да е различно.

— Той искаше да нарани много хора и го направи — погледна я сестра й подозрително.

— Рискувах с някого, когото харесвам — каза Кимия и погледна към Кал. Това беше много нечестно. Добре де, поне малко нечестно. — Сбърках. Но съм тук, за да помогна да го победим.

Тамара изгледа сестра си без топлота или доверие. Понякога Кал забравяше какъв инат може да бъде.

— Няма да бъдеш вързана — каза тя на сестра си. — Трябва да действаш първа. Влезеш ли вътре, трябва да направиш така, че Погълнатите да имат всичко необходимо, за да се появят. Включително Раван.

При споменаването на Раван се чу тих взрив и тя се появи като струя от дим и огън.

— Раван — каза Тамара и въздъхна облекчено, — ти дойде.

Погълнатата от огъня приближи. Вече се виждаха очертанията на тялото й, дългата коса и младото лице, оформени от пламъци.

— Малкото ми семейство, направено от восък и прахан — заговори тя. — Боите ли се от мен?

— Не мога да гледам — поклати глава госпожа Раджави и извърна обляното си в сълзи лице.

— Не искаш да ме виждаш ли, майко? — потръпна Раван. — Мигар ще се отнесеш с мен като с непозната?

— Раван — каза госпожа Раджави с безкрайна тъга в гласа, — познавахме те някога, ала не знаем коя си ти сега.

— Може би съм непознаваема — потръпна отново Раван, — ала въпреки това ще изгоря заради вас.

— Дъщеричките ми! — захлипа госпожа Раджави. — О, Раван! О, Тамара и Кимия, нима ще изгубя всички ви? Как може да се случи това? Защо с нашето семейство?

Тамара и Кимия приближиха, за да успокоят майка си.

Кал винаги бе изпитвал смесени чувства към семейство Раджави. Те се бяха държали студено с него, макар да бяха мили с Аарън. Струваха му се строги и безмилостни. Но когато осъзна, че могат да изгубят всичките си деца, Кал отстъпи, за да ги остави на спокойствие.

Натъкна се на Майстор Руфъс.

— Кал — каза той, — време е да призовеш и другите двама Погълнати.

Кал последва Майстор Руфъс в центъра на рехавия кръг от магове. Джаспър и Гуенда вече бяха там. Маговете гледаха притихнали как Джаспър призовава малък басейн, който забълбука около краката му, после коленичи и го докосна.