Златната кула

Кал погледна за последно към огъня, който го разделяше от Майстор Руфъс, и се затътри към тежката дървена врата на кулата. Не можеше да я отвори, затова остана на място, докато един от елементалите на Хаоса не приближи. Той протегна пипало към вратата, но когато я докосна, на мястото на дръжката просто се появи дупка.

— Аутомотонес! — извика Алекс. — Направи го ти!

Грамадният метален елементал изникна от пушека около тях и тръгна към вратата. Кал го зяпна — бяха се борили с Аутомотонес веднъж и едва не бяха изгубили живота си.

Аутомотонес се наклони към предната врата, а очите му, които бяха зъбни колелета, се завъртяха с жужене. Ръката му се стрелна напред и в края й се появи вибриращо ръмжащо острие. Той сряза вратата, докато голямо парче от нея не падна на земята.

„Алекс трябва да поправи тази врата — помисли си Кал. — Определено не е от хората, които планират нещата дългосрочно.“

Аутомотонес отстъпи назад и всички влязоха вътре, макар и без желание. Първият етаж бе голяма кръгла стая. Беше съвършено празна, имаше само килим и вити стълби.

Кал тръгна нагоре и другите го последваха.

Вторият етаж бе огромна стая с масивни прозорци, през които се виждаха върховете на дърветата. Имаше множество дивани и малка кухня, както и огромен киноекран като този в Галерията, където Алекс прожектираше филми. Кал не бе сигурен къде трябва да отиде, затова се насочи към далечния ъгъл. Тамара тръгна подире му, следвана от Джаспър.

— Сега — каза Кал.

Той дръпна три пъти белезниците си и ръцете му се освободиха. След това вдигна свирката до устата си и я наду. Не се чу звук, само зафуча силен вятър, който обиколи стаята, преди да се събере в Алистър и да изчезне отново. Зад него се материализира Лукас, а после и Грета. Но и тримата изчезнаха, когато Алекс влезе в стаята. Кал скри ръцете си зад гърба, макар вече да не бяха оковани. Тамара и Джаспър направиха същото.

Алекс се ухили нагло и обиколи помещението, за да се наслади на новите си придобивки. Държеше Кимия за ръка, а плащът му се развяваше зад гърба. Кал смяташе, че усмивката на лицето на момичето е принудена. Надяваше се да е така.

— Не е зле, нали? — каза Алекс и размаха ръка, за да покаже цялото пространство — мраморния под, големите дивани с възглавниците им и огромния телевизор.

— Майко! Прибрах се!

Анастасия — обади се Аарън. — Разбира се, че и тя е тук.

— Алекс? — всички замръзнаха, когато Анастасия долетя откъм стълбите за горния етаж.

Беше облечена в бяла рокля и носеше ефирна бяла пелерина. Ледената й коса бе вързана на стегнат кок.

Изгледа Кал от глава до пети. Той не можеше да разчете изражението й. Почувства хлад в стомаха си — ами ако е видяла случилото се с Грейвс през прозореца? Ами ако е размислила за всичко?

Спокойно — каза му Аарън.

Но и той май беше уплашен.

Анастасия прекоси стаята, за да застане до Алекс, който грейна и погледна отвисоко Кал с ухилена гримаса, която изглеждаше прекалена, все едно я е репетирал пред огледало.

— Наистина смяташе, че в Магистериума ценят живота ти достатъчно, за да те спасят, нали, Кал Хънт? — изсмя се той. — Но те предадоха и трима ви. Те са страхливци, както всички магове. Изчетох всички книги в къщата на Майстор Джоузеф и през цялото време си мислех колко жалки сме станали. Маговете някога са били важни хора. Използвали са силите не само за да пазят хората от елементалите. Но ти скоро ще умреш, Калъм. И тогава всички ще трябва да признаят, че аз съм най-великият маг в историята, победителят над Врага на Смъртта.

— Не си ме победил — каза Кал. — Магистериумът ме окова, не ти.

— На никого не му пука за подробностите! — изрева Алекс. — На никого не му пука за истината! Смяташ ли, че хората ги е грижа, че Константин е обичал брат си, а майка му — самия него? Не, понеже това е скучно. Няма да им пука и за това, че Магистериумът ме е улеснил за убийството ти. За тях ще е важно само че съм го направил.

— Но няма да убиеш Тамара, нали? — каза Кимия. — Тя ми е сестра.

— Тя е вярна на Врага, Кимия — поколеба се Алекс.

— Може да убием двете момчета и да залостим девойката в тъмницата — предложи с мек глас Анастасия.

— Ама вие и тъмница ли си имате? — попита Джаспър.

— Естествено, че си имаме тъмница — сопна се Алекс. — И мълчи, ако не те питам нещо, Де Уинтър. Трябваше да си ми верен. Баща ти беше верен на Майстор Джоузеф.

— Баща ми сбърка — каза тихо Джаспър, а Кал го зяпна.

Не го беше чувал да признава това досега.

— Казах ти да мълчиш! — развика се Алекс.

— И ако не го направя? — попита Джаспър. — Ще ме убиеш ли?

— Достатъчно — каза Кал, — може би няма да се наложи някой да умира. Може да сключим сделка.

— Без повече сделки, Хънт! — отсече Алекс. — Този път нямаш с какво да ме изкушиш. Не искам да възкресявам мъртвите. Не искам и власт. Искам само да си отмъстя. — Той се ухили. — Искам да се наредите пред мен.

Черните звезди в очите му заблестяха като игли на спринцовки.

— Първо Тамара. После Джаспър. И накрая теб, Кал. Ще ви убия в този ред и ти, Макарю, ще видиш как приятелите ти умират!