Златната кула

Няма какво друго да е — помисли си Кал.

Косата на Алекс бе повдигната с гел. Зад него летяха два елементала на Хаоса, непостоянни във формата си на коне. Ту им поникваха криле, ту копитата им се разтягаха в пипала на октопод. Кал се досети, че един от тях е за Анастасия, а другият вероятно за Кимия.

Когато Алекс кацна, плащът му изплющя във въздуха. Кал забеляза короната от черен метал на главата му. Разклоненията й напомняха на зъби. И макар да знаеше, че това е добре преценено и Алекс цели да постигне една илюзия, Кал се върза и усети да го полазват тръпки.

— Магове от Асамблеята и други важни персони, доволен съм, че се преклонихте и направихте пожеланото от мен, като с това признахте превъзходството ми — високо произнесе Алекс. — Построили сте приятна кула. Смятам да управлявам тихо и кротко от нея, без да ви безпокоя особено много. Не искам да правя гнусотии като Врага на Смъртта. Няма да съживявам хора и животни. Не ми приляга. Просто искам да покажа на всички колко съм готин и страшен.

— Имаш предвид всички в света на маговете? — попита леко гневно Грейвс. — Все пак възнамеряваш да запазиш голямата тайна за магията, нали?

Алекс се изкикоти, закискаха се и създанията около него. Това бе далеч по-страшно от приказките му. Може и да беше само едно наивно дете, както бе казал Грейвс, но имаше огромна сила и чудовища на разположение.

— Кое да пазя? — подигра се той.

— Тайната за света на маговете! — гръмна гласът на Грейвс. — Не казваме на онези, които не притежават магия, за съществуването й! Това подлага на риск и тях, и нас! Достатъчно трудно бе да построим тази глупава кула, без да ги плашим с магията, необходима за това…

— Кулата ми не е глупава — каза Алекс и махна небрежно по посока на Грейвс.

Черни пламъци изригнаха от пръстите му и погълнаха мага от Асамблеята. За броени секунди от него не бе останало нищо освен овъглена трева.

Кимия изпищя, но сподави вика си с огромно усилие, тъй като Алекс й се намръщи. Маговете също се развикаха. Гласовете им отекнаха на поляната. Джаспър гледаше загрижено към Гуенда. Тамара само мрачно поклати глава.

Майстор Руфъс пристъпи напред в почернелия кръг.

— Алекс Страйк! — каза той.

— Майстор Руфъс — изсмя се Алекс. — Джоузеф не спираше да дудне за теб. Великият маг, учителят на Константин Мадън. Но аз бях твой асистент и не видях нищо велико. Константин постигна всичко въпреки теб, а не заради теб.

Погледът му се премести върху Кал и устата му се изкриви в усмивка.

— Виж как оплеска нещата с Калъм.

— Ако искаш, постъпи с мен, както стори с Грейвс — каза Руфъс и Кал се напрегна.

Не мислеше, че би понесъл Алекс да изличи учителя му от лицето на земята. Щеше да се наложи да се освободи от оковите си, а това би съсипало всичко.

— Тогава обаче няма да постигнеш нищо. Ще има война с маговете, а ти сам каза, че не я искаш. Предпочиташ да те оставят на мира.

— Не е лъжа — отвърна Алекс, като разглеждаше ноктите си.

— Ще е по-лесно и за теб, и за обикновените хора да не знаят за маговете — продължи Руфъс. — Помисли какво можеш да направиш. Ще ги измамиш с магията си и ще натрупаш милиони.

— Ама теб наистина си те бива, Руфъс — разсмя се Алекс. — Хубаво тогава, няма да им показвам магията си.

Той обърна сияйните си звездни очи към Кимия.

— Ела тук, сладурано. Нали още си ме обичкаш?

Кимия се усмихна бляскаво. Кал се почувства неспокоен, когато тя изтича през тревата към Алекс и го хвана за ръка. Или беше голяма актриса, или пак възнамеряваше да ги предаде. Алекс се приведе и я целуна. Тамара издаде звук на погнуса. Целувката, за щастие, бе кратка и Алекс я прекъсна, като прегърна Кимия с една ръка.

— Заложниците да излязат напред — каза той — и да тръгнат към входа на кулата.

Кал погледна Тамара и очите им се срещнаха. Поне бяха заедно в това, а с тях бе и Аарън. Тримата срещу целия свят. Кой би предположил, че изборът на Руфъс ще ги превърне в най-важните хора в живота на Кал? Той погледна към Джаспър и изпълненото му с решителност изражение. Кал никога не бе предполагал, че ще станат приятели, но Джаспър някак винаги бе на мястото си, за да му подаде ръка, когато животът му е в опасност — обикновено със саркастичен коментар, но на мястото си. Пристъпи напред и другите го последваха. Стигнаха до мястото, където земята се превръщаше в чакъл. Тя все още бе разровена от краката на маговете, строили кулата. Пакостник изтича до Кал, като се притисна до болния му крак, за да го защити.

Кал се извърна, за да погледне през рамо. Маговете от Асамблеята му се сториха невъобразимо далече. Виждаше само Гуенда и Руфъс…

Алекс завъртя китка и запрати стена от пламъци на Хаоса към тях. Кал сподави вика си, когато осъзна, че не ги напада, а вдига блокада. Огънят се издигна във всички посоки около тях, като отряза Джаспър, Кал, Тамара, Пакостник и Алекс от маговете, но им позволяваше достъп до кулата.

— Нека разгледаме новия ни дом — подигра им се Алекс. — Калъм, води!