Златната кула

— Лукас! — извика той и отскочи изненадан назад, когато басейнът се изстреля нагоре в колона и оформи фигурата на Лукас, Погълнатия от водата.

Маговете ахнаха, а неколцина и отстъпиха.

Сега беше ред на Кал. Той извади кварца на Грета от джоба си, наведе се и го удари с цялата си сила в скалата. Той се разби на блестящи фрагменти. Всички ги загледаха в очакване.

Нищо не случи.

— Действа ли? — изсъска Джаспър в ухото на Тамара.

— Ехо — каза отегчен глас и всички се обърнаха, за да видят Грета като громоляща купчина скали да кръжи в края на кръга, — тук съм.

Двамата с Лукас си махнаха. Алистър бавно отиде до тях, а и Раван се плъзна в същата посока, като изпускаше искри с движението си. Всички магове се отдръпнаха, за да освободят пространство на Погълнатите, а може би и за да не са близо до тях.

Кал чу викове и се обърна — Гуенда спореше разпалено с Майстор Руфъс.

— Но аз трябва да ида — каза тя, — аз съм в групата чираци! Помогнах им да намерят Погълнатите!

— Категорично не, Гуенда — поклати глава Майстор Руфъс. — Кал, Джаспър и Тамара отиват поради изискванията на Алекс. Няма да пожертвам друг ученик без причина!

— Но причина има — настоя Гуенда. — Мога да ги защитя!

Тя се завъртя към Кал.

— Кажи му, че трябва да дойда с вас.

Кал се поколеба.

— Гуенда, ти беше страхотен приятел и от началото на Златната година на няколко пъти ни спаси задниците. Съжалявам, че преди не те оценявах. Алекс обаче никога не би разрешил да дойдеш с нас. Щом те забележи, ще отприщи Хаоса.

Очите на Гуенда заблестяха гневно, но Кал разбра, че тя осъзнава правотата му.

— Не искам да ви изоставям — каза момичето.

— Не може ли да дойде с учителите и Асамблеята? — обърна се Кал към Майстор Руфъс. — Редно е.

— Ще видя какво мога да направя — въздъхна Майстор Руфъс.

— Всички слушайте! — отекна подсиленият глас на маг Грейвс от Асамблеята. — Калъм Хънт, Тамара Раджави, Джаспър де Уинтър, моля ви, застанете пред мен.

Тамара се отдалечи с нежелание от семейството си. Джаспър се откъсна от Лукас и след няколко секунди всички застанаха пред маг Грейвс заедно с Пакостник, който се бе сгушил до Кал.

— Този обсебен вълк… — започна гневно Грейвс.

— Не е обсебен — каза Кал. — Обикновен вълк си е.

Грейвс се загледа в Пакостник, който отвърна на погледа му с нормални широки зелени вълчи очи.

— Можех да се закълна…

Тамара се изсмя, но веднага сподави звука. Грейвс я изгледа кръвнишки.

— Вържете им ръцете — каза той.

Майстор Милагрос и Майстор Норт се появиха зад тях. Кал и останалите поставиха ръце зад гърба си и учителите започнаха да навиват омагьосан метал около китките им. Кал знаеше, че е необходимо, но гневът въпреки това го изгаряше.

— Когато ударите веригите една в друга бързо три пъти поред, те ще паднат — каза им Грейвс, — но също така ще бъдат унищожени, затова, моля, не ги тествайте предварително.

Тамара го погледна виновно. Явно бе смятала да пробва точно това.

Алистър се завъртя във въздуха и се превърна във вятър, след което засвири около главата на Кал.

— Ще бъда с теб — обеща той и след миг една метална свирка падна в окованите ръце на Кал.

Той я стисна здраво с пръстите си. Когато погледна Джаспър, видя, че в джоба му е пъхната бутилка вода. Тамара имаше жълъд, а Кимия — кутия кибрит, която изглеждаше опърлена от едната страна, все едно Раван не е искала да спре да гори.

— Пригответе се — каза Грейвс. — Ще прелетите до кулата.

Маговете около тях се издигнаха във въздуха. Кал също се издигна нагоре и усети как въздухът фучи под него, но Алистър бе толкова близо, че макар и с оковна магия не можеше да се уплаши. Спомни си колко много бе искал да е безтегловен, да може да лети, за да не се мъчи с болния си крак. Ала това бе детска мечта. Проблемите му не можеха да се решат с един фокус.

Може би със сериозна магия обаче ще могат — каза Аарън в главата му.

Прелетяха над полета и сиви магистрали, които се виеха под тях. Гората и Магистериумът останаха далече назад.

Кал извърна поглед и видя Пакостник да се носи във въздуха, размахал лапи. Косата на Тамара, която летеше недалеч, се вееше като знаме. Тя го погледна и му се усмихна окуражително. Златната кула се извиси, докато приближаваха. За сграда, построена набързо, колкото да забави Алекс, бляскавата кула бе едновременно красива и застрашителна. Кал се питаше за какво може да послужи след днешния ден.

Надяваше се да не се превърне в негова гробница. Приземиха се на тревата пред единичната врата на кулата. Веднага щом краката им докоснаха земята, черен облак затъмни небето и даде знак за пристигането на Алекс с гръм, който удари участък с нападала шума и я овъгли, като накара всички да подскочат.

— Ах, това наивно дете! — поклати глава Грейвс.

Алекс се появи със свитата си в небето. Все още яздеше своя дракон на Хаоса, но сега облеклото му бе дори по-гиздаво. Беше облечен в черно — разбира се! — с огромни ботуши с масивни сребърни катарами във формата на мълнии. На раменете му се вееше плащ.

Това истински плащ ли е? — почуди се Аарън.