Златната кула

— Нали каза, че няма да нараняваш Тамара! — извика Кимия.

— Промених решението си — отвърна Алекс и вдигна ръка.

Тя блестеше с черна светлина, ореол от мрак около пръстите му.

Кимия се отдалечи от него и посегна към кибрита си с треперещи пръсти.

Алекс се завъртя към нея, а от ръцете му се издигна дим. Кал се обърна да погледне към пребледнелите Тамара и Джаспър, но те само поклатиха глави, все едно искаха да кажат „не сме готови още“.

— Какво си мислиш, че правиш? — попита Алекс гневно.

— Просто… — измънка Кимия, но не можа да измисли какво да каже.

Отстъпи пред Алекс, видимо ужасена. Кибритът се изплъзна от пръстите й.

— Щеше да ме предадеш! — настоя Алекс. — Мен! Кой друг би те измъкнал от жалкия ти предишен животец?

— Не това ми обещаваше! — каза Кимия. — Никога не ми каза, че ще убиваш!

— И ти си решила да сплетничиш срещу мен с тези отрепки! — поклати глава Алекс.

Той вдигна ръка и мълния на Хаоса се оформи в дланта му. Тамара полетя към него, без да крие, че ръцете й са отвързани. Той я отблъсна с една ръка, подсилен от Хаоса. Ръцете на Кал също се вдигнаха ведно с яростта, която го обзе. Как смееше това чудовище да докосва Тамара? Как смееше да заплашва приятелите му?

Все още призоваваше Хаоса в себе си, когато Алекс пусна мълнията от черен огън и тя се изстреля право към Кимия. В същия момент Хаосът експлодира от ръката на Кал.

Двете светкавици мрак се срещнаха във въздуха, ала никоя не се разпадна. Удариха се една в друга и рикошираха в стената на кулата, като направиха камъка на прах.

— Еха! — изуми се Джаспър.

Хаосът бе разбил камъка, метала и стъклото и сега на стената на кулата имаше дупка с размерите на камион. От другия край на дупката се виждаше полето пред кулата. Стената от пламъци на Хаоса затихваше, макар да изглеждаше, че маговете все още не могат да я прекосят. Неколцина обаче сочеха към кулата.

Огромното метално лице на Аутомотонес изпълни празното пространство. Кимия изпищя. Тамара се протегна към сестра си и я дръпна на земята. Жълъдът се търкулна от ръката й. Джаспър събори бутилката вода от джоба си и тя се удари в пода, като намокри всичко. Кал измъкна свирката от джоба си и я стисна в една ръка.

Анастасия се приведе и взе кибрита.

Алекс се обърна към Кал, отново ухилен.

— Значи сте мислели да се биете с мен! Затова сте дошли тук доброволно! Магистериумът и Асамблеята са искали да ми погодят номер, но ти ще си платиш пръв.

— Ще си платя аз, ама някой друг път — отвърна Кал.

— Аз съм Хаосът! — кресна Алекс. — Превърнах се в Бездната!

— Стига крещя — отвърна Кал. — На никого не му пука в какво си се превърнал.

Алекс го зяпна. Кал не можеше да се сдържи и се ухили. Зад Алекс се появи Алистър. Въздухът се сгъсти, за да оформи огромната му фигура. Пакостник се разлая, когато Лукас се издигна от локвата на пода и заблестя в сребристо. А от разбития жълъд на Тамара се появи Грета, река от прах и земя, издигаща се нагоре.

— Какво е това? — завъртя се Алекс и вдигна ръка невярващо. — Това са Погълнати! Но какво търсят тук? Защо сте тук?

— Анастасия — извика Кал, — запали кибрита.

Белите й очи се извърнаха към него със странно изражение.

Мамо. Трябваше да кажеш „мамо“ — напомни му Аарън, но вече беше късно. Кал не го бе направил и сега тя знаеше, че я е лъгал.

Анастасия приближи до него и очите й заблестяха. Едно сиво петно прелетя между тях — Пакостник — и захапа Анастасия за китката. Тя изпищя и изтърва кибрита. Алекс запрати друга мълния на Хаоса към Пакостник, но вълкът отскочи и черният огън се разби в стената на кулата. Още камъни се посипаха по пода.

— Караш ме да съсипвам собствената си кула! — извика Алекс на Кал. — Винаги съсипваш всичко!

Кал не можеше да го отрече. Това бе суперсилата му. По-мощна от уменията на Макар.

Кимия отново вдигна кибрита и с треперещи ръце запали една клечка. Тя светна и в следващия миг Раван пламна към живот сред тях.

Погледна към сестрите си и се ухили злокобно.

— Готови! — тихо призова Кал.

Готови — отвърна Аарън.

— Какво правите? — извика Алекс, когато Погълнатите се втурнаха към него.

Беше все едно светът се разпада навътре в себе си. Всеки елемент се сблъскваше с Хаоса — силата на въздуха, пламтящото сърце на огъня, неумолимостта на водата, могъщата тежест на земята. Те се стовариха върху Алекс с унищожителната сила на хиляда тайфуна, разкъсващи нивите, хиляда вулкана, избухнали със сила, достатъчна да затъмни небето, хиляда земетресения, поглъщащи цели градове, хиляда наводнения, отнасящи села в разпенили се вълни. Бяха, но и не бяха хора. Кал закри лицето си с ръка, докато свирепо разкъсваха Хаоса, обкръжил Алекс, все едно късаха с голи ръце мазните парчета тъмнина, разтварящи се във въздуха.

Алекс зави в агония, която уплаши Кал. Ами ако го убият? Ами ако успеят да унищожат тялото му? Това не беше част от плана.