Златната кула

Аутомотонес отметна глава назад и изрева, а после щракна с челюсти към Джаспър, които обаче се завъртя на пети и пусна огън по Аутомотонес, взрив след взрив от пламъци, които накараха металното чудовище да отстъпи назад. Зъбните му колелета и металните плочки почервеняха от огъня.

Добре е да видим, че Джаспър най-после е овладял огнената магия — каза Аарън.

Аутомотонес отново се олюля към тях. Черният пламък на Хаоса отвън бе угаснал и маговете се втурнаха към кулата, като удряха по затворените врати долу. Кулата се разтърси.

Алекс продължаваше да крещи. Той отметна глава назад с вой и мрак бликна от очите му — две дълги следи чернота, които се изстреляха във въздуха. Кимия викаше с цяло гърло. Тамара изгради въздушен щит, за да я защити.

Алекс завъртя глава на една страна. Бе обкръжен от Погълнатите, а от очите му се стичаха черни сълзи.

— Майко! — изграчи той и протегна ръка. — Майко!

Анастасия тръгна към него, а по лицето й бе изписан ужас. Лицето на Алекс се изкриви и той изстреля една последна мълния на Хаоса. Беше слаба — Кал усети това — но все пак достатъчно мощна. Удари Анастасия в гърдите, повдигна я във въздуха и я стовари на земята. На гърдите й се появи черна дупка.

Алекс замръзна.

Сега — каза Аарън.

Кал си спомни всичко, което бе учил някога за докосването на душата, и запрати концентрацията си към Алекс. Можеше да види душата му — как свети, как сияе. Вече не бе потъмняла от Хаоса. Усети я, все едно я държи в ръце, пулсира и блещука, увита от възли омраза, болка и амбиция. Кал видя хлапето, което искаше да бъде популярно, което се радваше да бъде асистент на Майстор Руфъс, но никога не смяташе, че е постигнало достатъчно. Момчето, което изработваше сложни илюзии от филмите, махаше на приятелите си, но най-вече на себе си. Победителят, който накрая печели всичко. Кал видя Алекс, почувствал се изоставен след смъртта на баща си, останал самичък с маниакална и амбициозна жена. Видя как собствената му амбиция израства като бурен. Видя омразата към Кал, негодуванието към него, жаждата за победа на всяка цена.

Кал видя всичко това, душата на Алекс — цяла, човешка и грешна.

А след това опита да я избута с всички сили от тялото му. Усети ужасно ехо от действието си. Живееше в откраднато тяло, а сега крадеше още едно. Но макар и изнемощял, Алекс бе Макар и се бореше за оцеляване, мъчейки се срещу съзнанието на Кал, принуждавайки физическото тяло на Кал да падне на колене.

Никога няма да ме победиш — обяви гласът на Алекс и отекна в главата на Кал. За миг Кал се почувства, сякаш го изтръгват от корен. Ами ако му бе трудно да остане в тялото, защото то не е негово? Ако не успееше да го задържи дори след като Аарън го напусне?

В гърдите му се надигна паника. Тежестта от натиска на Алекс го просна на земята, опрял лакти в нея, напъващ рамене.

„Не мога да се справя — помисли си той. — Не мога.“

Може би сам не, но двамата заедно ще се справим — долетя гласът на Аарън, сигурен и уверен. Той прибави мислите си към тези на Кал и двамата се изляха обратно в Алекс, принуждавайки го да опъне ярките нишки, които придържаха душата му към тялото, и така докато не го избутаха в нищото.

Нишките се изопнаха и скъсаха, а той си отиде, без дори да извика или изхлипа. Кал не знаеше къде отиват душите и предполагаше, че никой не знае — но бе сигурен, че е някъде отвъд дори бездната.

Аарън! — призова мислено Кал. — Аарън, твой ред е.

Все едно чу как душата на Аарън си поема трепереща колеблива глътка въздух. Кал се протегна към Аарън за последно — към своята противотежест, към душата, която му бе най-позната в целия свят. Сякаш ръцете му милваха душата на Аарън и я задържаха само за миг, преди да я пуснат.

Лицето на Алекс се размърда и той си пое глътка въздух със стон.

Аарън? — помисли си Кал. — Успяхме ли?

Но отговор нямаше. Само отекваща тишина в ушите на Кал. Беше сам. Досега не бе осъзнал колко е отвикнал да бъде сам в главата си.

Звуците се върнаха, когато Кал осъзна, че битката продължава. Драконът на Хаоса бе изял друга част от кулата. Дузина магове се бяха издигнали до втория етаж, подпомогнати от Алистър и силата на въздуха, и се присъединиха към Джаспър и Тамара в битката срещу Аутомотонес. Грета, Лукас и Раван също участваха — Грета целеше с камъни елементалите на Хаоса, Лукас насочваше потоци вряла вода към тях, а Раван стреляше огнени снаряди.

Кимия държеше Анастасия сгушена в скута си и изглежда опитваше да я запази жива.

Кал се изправи с олюляване.

— А-Алекс?

Алекс отвори очи и Кимия ахна. Те отново бяха сини, а не черни или посипани със звезди. Алекс се закашля мъчително и опита да се изправи на колене. Изглеждаше замаян.

Жестовете бяха познати. Изобщо не се движеше като Алекс, а като Аарън. Сърцето на Кал се вдигна в гърлото. Въобразяваше ли си, или планът им наистина бе успял?